Нан Кини
Нан Кини е основателка на едно от първите порно списания за лесбийки „On Our Backs” (титулувано като “Списание за лесбийки авантюристки”) и Fatale Media – първата „автентична” компания за лесбийско порно. Да се поучим от мъдростта на повече от 20 години в порно индустрията за жени, които обичат себеподобните си на голо. Интервю от кухнята за предизвикателствата, тънкостите на професията и естествеността на секса.
Как се е променила лесбийската порно индустрия за тези 23 години, през които ти си била част от нея?
Да започнем с това, че в момента наистина съществува лесбийска порно индустрия! Когато започнах, всичко приличаше по-скоро на мисионерски труд. В началото на 80те години нямаше лесбийско порно. Никакво! Сега има поне няколко компании, които създават порно за лесбийки. А което е още по-важно – лесбийките са идентифицирани като пазар за такова порно, което от своя страна изисква ресурси за маркетинг и продажби на крайния продукт. Това е сериозна работа! Продажбата на първия филм, който заснехме, беше ограничена до пощенска поръчка.
В наши дни съществуват много магазини и уебсайтове за лесбийки, в които може да се открие такова порно, така че пазарът определено еволюира през последните 20 години.
Какво те накара да се захванеш с порно индустрията на първо място?
Всичко започна в края на 70те, когато лесбо културата беше доминирана от антипорнографски и главно политически настроения. Срещнах любовницата си Деби Съндал – съосновател на „On Our Backs” – докато преподавах курсове по самозащита. Тя работеше в центъра за малтретирани жени в Минеаполис. Бяхме ужасно радикални в отношението си към контрола на жените над техните тела и безопасност.
След като с Деби станахме повече от приятелки, открихме, че и двете харесваме порнографията – „Penthouse”, „Playboy” и други подобни. Не бяхме съгласни с виждането, че увеличаващият се фокус върху порнографията е причина за насилието над жени. Освен това антипорнографските настроенията влияеха изключително негативно върху сексуалността на лесбийките. Проникването по какъвто и да е начин, например, беше възприемано като насилствен, мъжки акт на доминация, поради което не беше приемлив. Лесбийките се ограничаваха до много еднообразен, политически коректен секс.
Това беше повратната точка, в която се откъснахме от антипорнографската, антисекс култура на Минеаполис и се преместихме в Сан Франциско с надеждата да открием по-отворено отношение към сексуалността. Въпреки това дори в Сан Франциско единствено S/M (садо-мазо) лесбийките бяха отворени и изучаваха своята сексуалност. Така станахме част от „Samois” – лесбийския S/M клуб в града.
Това, което започнахме като много личен сексуален самоанализ скоро придоби политически измерения. Посещавахме книжарницата за дамска литература в търсене на каквито и да е материали за сексуалността на лесбийките, но без никакъв успех. Сякаш лесбийките не бяха сексуални същества. Ние обаче знаехме, че съществуват много лесбийки, които искат да знаят повече за собствената си сексуалност. Проблемът се коренеше в това, че като цяло лесбийската литература, в това число и пресата, беше контролирана от лесбийки с негативно отношение към порното.
В отговор с Деби решихме да направим наше собствено порно. „On Our Backs” възникна като реакция на една много лична нужда и начин на изразяване. Събрахме се с приятели, направихме няколко фотосесии и се изръсихме заедно за пари, с които да издадем първия брой през 1984 г. Бяхме няколко секс радикалистки, които се забавляваха с публичното изразяване на възгледите си. По онова време не смятахме списанието за бизнес или начин за печене на пари от лесбо секс.
През 80те и началото на 90те сексуалността на лесбийките продължаваше да бъде сериозно пренебрегвана от мейнстрийм медиите, но в наши дни тя е повсеместна. Какво мислиш за представянето на лесбийската сексуалност в медиите?
В момента мисля, че това е изключително модерно и колоритно. Много хетеросексуални мъже обичат да гледат лесбийки и това е пазарът, за който медиите работят – хетеро мъжете. Образите на лесбийска сексуалност, показвани в мейнстрийм медиите, все още са силно ограничени и са най-вече „femme on femme” (отношения между женствени лесбийки). Аз също харесвам „femme on femme”, но съществуват много други вариации на лесбийската сексуалност, които не са представени от мейнстрийм медиите. Виждаме единствено жени, които се вписват в мейнстрийм идеята за красиви, но не виждаме буч жени или транс жени – жени, които могат да изглеждат заплашително за мъжете. Всичко е много напудрено и не особено реалистично.
(продължава на следващата страница)
Виж също: