Show Me Love (1998)
Разкриването е задължително и обикновено положително изживяване за повечето млади хора, които се самоопределят като лесбийки или гейове. Често това се случва в тийнейджърските години – период, в който приемането на собствената идентичност може да повлияе на социалните взаимоотношения, училището и самочувствието на младия човек, както негативно, така и положително.
Много млади лесбийки и гейове срещат трудности, когато са изправени пред решението на кого да споделят своята сексуалност. Те се страхуват от евентуални негативни реакции, отхвърляне и от вероятността да стресират или разстроят човека, с когото ще говорят. Понякога младият човек може да се опита да се разкрие пред приятел като подготовка за разговора с родителите. В това отношение сблъскването му с негативна реакция може да се окаже много стресиращо.
Много млади лесбийки и гейове срещат трудности, когато са изправени пред решението на кого да споделят своята сексуалност. Те се страхуват от евентуални негативни реакции, отхвърляне и от вероятността да стресират или разстроят човека, с когото ще говорят. Понякога младият човек може да се опита да се разкрие пред приятел като подготовка за разговора с родителите. В това отношение сблъскването му с негативна реакция може да се окаже много стресиращо.
Подкрепата и гарантирането на сигурност са ценни за младите лесбийки и гейове. Сигурните и поверителни контакти с хора, проявяващи разбиране, могат да намалят тревогата, която иначе само се усилва от чувството за изолация. Присъствието на примери за подражание в лицето на възрастни с открита хомосексуална ориентация и хора, предлагащи неосъдителна подкрепа и помощ за младите лесбийки и гейове могат да се окажат много важни за тяхната увереност в бъдещето.
Съществуват няколко теории за елементите на процеса по разкриването. Всяка си има собствен акцент, но те всички разглеждат разкриването като серия от фази. Не е задължително тези фази да продължават еднакво дълго и няма определена възраст, когато процесът започва и свършва. Тези фази могат да бъдат описани както следва:
Сензитизация
В тази фаза човек започва като цяло да се чувства „различно” спрямо хора от същия пол. Понякога човек осъзнава, че не се интересува от лица от противоположния пол, но по-често усеща, че не се интересува от неща, които се смятат за уместни за неговия пол. Обикновено това се случва преди или в ранно юношество, когато приятелството и отношенията между половете започват да се променят.
Объркване по отношение на идентичността
Четири елемента обикновено допринасят за объркването по отношение на идентичността:
- усещане, че самовъзпремането се променя;
- усещане за хетеросексуално и хомосексуално сексуално възбуждане;
- усещане за заклеймяване на хомосексуалността;
- липса на знания за хомосексуалността.
Проучване показва, че повечето млади момичета решават за пръв път, че може би са лесбийки между 16 и 20 годишна възраст, докато мъжете решават, че може би са гей между 12 и 17 години. По това време те трябва да се справят с чувството, че са се променили, както и с отношенията им с хората около тях. Някои трябва да се борят и с потенциално силни самообвинения и отвращение, което идва от самоопределянето им като гей. Има различни стратегии за справяне с емоционалното объркване.
Някои млади хора, които смятат, че са лесбийки или гейове се опитват да го отрекат пред себе си и дори търсят помощ за изкореняването на тези чувства. Други се опитват да избягват мислите и чувствата, които им напомнят за собствените им хомосексуални наклонности. В тези ситуации младите хора могат да избягват набавянето на информация за сексуалността от страх да не потвърдят подозренията за своята ориентация.
Някои млади хора срещат много трудности в отношенията си със семейството и приятелите си. Вероятно е те да избягват ситуации, в които биха имали възможността да влязат в хетеросексуални отношения, за да не се налага да се справят с липсата си на интерес към лица от противоположния пол или за да не се издадат публично. В други случаи те могат да поддържат хетеросексуална връзка, в опит да се „поправят” и/или за да прикрият хомосексуалността си.
В някои екстремни случаи младите хора могат да се опитат да избегнат чувствата си като изразяват силна хомофобия или като прибегнат към алкохола и наркотиците, в които намират временно облекчение.
В крайна сметка някои млади хора се връщат към стратегията за предефиниране на чувствата и поведението си като начин, по който да се убедят, че не са хомосексуални. Те, например, могат да описват чувствата си като „фаза”, „еднократно изживяване” или могат да ги отдадат на екстремни емоционални или физически обстоятелства като приключване на връзка или пиянство. В тази фаза чувствата стават по-конкретни, а периодът често трае по време на юношеството.
Възприемане на хомосексуална идентичност
Животът с неясна самоопределеност е емоционално изтощителен и потенциално деструктивен. При някои хора този период бива последван много бързо от фаза, в която те приемат своята идентичност като лесбийки или гей и могат да я изразяват по положителен начин. Израстването на младите момичета и момчета в среда, където могат да срещнат и други млади гей хора (социална среда, групи за подкрепа) може да им помогне да приемат по-лесно същността си.
Обвързване с идентичността
Последната фаза в процеса по разкриването включва откритата проява на хомосексуалност и възприемане на централния аспект на това „коя/кой съм аз” и „как искам да живея живота си”. Хората започват да разбират, че хомосексуалността е валиден начин на живот и развиват чувство на удоволетворение от това, че са лесбийки или гей. Често в тази фаза хората се влюбват и в резултат вероятно започват се чувстват по-уверени и готови да се борят със социалната стигма.
Koментирай във форума на BGLES
Частични авторски права. Възпроизвеждането на текста без съгласието на автора под каквато и да е форма е забранено.