снимка: waynebesen.com
източник: lesbilicious.co.uk
Лесбийка-отличничка ли си? Как така не знаеш какво значи това? Това е лесбийка, която никога не е спала с мъж, разбира се. Отличие за чистите, но без такова за омърсените и все пак покаяли се, както и за ненаситните бисексуални… Е, какво толкова правят тези бисексуални? Тези предателки, тези объркани, разхайтени, ненадеждни маргинали, които се намърдаха във веселото съкращение ЛГБТ, но никога няма да разберат какво значи да бъдеш репресиран.
Каква лъжа! Бисексуалните всъщност са в два пъти по-неизгодна позиция, тъй като се сблъскват не само с директната хомофобия, но и с бифобията както на хетеро-, така и на хомосексуалната общност.
Но какво всъщност означава „бифобия”? Шерил Добинсън от The Fence я описва като „всякакъв вид дискриминация, подтискане или предразсъдаци, насочени към или директно засягащи бисекаулните хора”.
„Съществува презумпцията, че бисексуалността е преходна фаза, в която влизаш и излизаш”, обяснява Лора Нюрзила, студентка от университета в Лийдс. „Напомня ми за случая, в който майка ми ме попита дали „все още” съм бисексуална, защото по онова време имах връзка с мъж или когато приятелят ми гей сериозно ми зададе въпроса дали бих се идентифицирала като лесбийка, ако следващата ми връзка бъде с жена. Те не го правят от лоши чувства, но ми се струва много досадно.”
Та нека разбулим някои „би” митове. Да, има хора, които действително изпитват привличане както към жени, така и към мъже. Не, това не е фаза, алчност или нерешителност. Не, не всички бисексуални имат нужда едновременно от приятел и приятелка. Да, те са верни, колкото и всички останали. Не, няма доказателства, че можеш да се заразиш с повече болести от бисексуален човек, именно защото те не са по-склонни към безразборни сексуални контакти от останалите.
А най-големият мит? Че всъщност няма толкова много бисексуални жени. Всъщност скорошно изследване в САЩ показва, че две трети от жените, самоидентифициращи се като лесбийки, признават, че изпитват привличане към мъже. Ау!
Бисексуални лесбийки
Изследването „Explaining Diversity in the Development of Same-Sex Sexuality Among Young Women” (Обяснение на различното развитие на хомосексуалната ориентация при младите жени), публикувано от Лиса М. Дайъмънд и Рич С. Савин-Уилямс се базира на интервюта със 100 жени, проведени в продължение на две години. Резултатите сочат, че 34 жени, идентифициращи се като лесбийки, периодично изпитват чувство на привличане към мъже.
Ето още едно интересно, но не достатъчно статистически значимо изследване, което открива, че самоидентифициращите като лесбийки също биват привличани от мъже. Труд, публикуван през 1994 г., посочва, че от 4,4% американки, изпитващи влечение към собствения си пол, 94% са привлечени от мъже.
Така че, ако лесбийките понякога са привлечени от мъже, то следва ли, че хетеросексуалните жени понякога биват привлечени от други жени? Да. Всъщност, вероятно около 84% от хетеросексуалните жени изпитват привличане към собствения си пол. Независимо от това Лиса Даймънд казва: „Този въпрос не може да получи съвсем благонадежден отговор поради стигмата, която пречи на хетеросексуалните жени без срам да си признаят, че изпитват влечение към своя пол”.
Да погледнем отстрани. Какво означава всичко това? Как е възможно 66% от лесбийките (какво остава за 95%) да бъдат привлечени от мъже? Това като за начало би ги превърнало в бисексуални, а не в лесбийки, нали? Ами, не съвсем.
Субкултура при лесбийките
„Лесбийка” означава много повече от това да бъдеш привлечена от хора от същия пол. Това е субкултура. Може да не харесваш всичко или всеки, който споделя твоята субкултура, но там все пак има заложена солидарност и сила, на която всички ние се уповаваме. Това да си лесбийка означава да знаеш, че съществуват барове, градове, телевизионни програми и прически, които са специално за теб. Да, може би са гадни, но са си твои. Наши. Толкова ли е трудно да се разбере защо много лесбийки не искат да се откажат от това, само защото понякога харесват мъже?
„Не мисля, че изобщо ще кажа на мойте приятелки, че понякога ми харесват момчета”, обяснява жена на двайсет и няколко, която не иска да бъде неназовавана по име. „Знам, че те ще си помислят, че ги „предавам” и ме е страх да не ги загубя”.
„Мисля, че идеята за бисексуалност може да бъде много плашеща и трудна за разбиране от лесбийките”, добавя Шерил. „Някои лесбийки смятат, че бисексуалните жени са предателки, защото обичаме жени, но можем да спим и с „врага”.
Лесбийството като политически, а не толкова като емоционален или социален акт определно променя отношението на някои лесбийки към бисексуалността. Както казва Шерил, „могат да възникнат въпроси относно политическия ефект от бисексуалността, при положение, че някои лесбийки виждат как бисексуалните размиват границите/размътват водата и евентуално вредят на хомосексуалната политическа кауза”. Чувала съм да наричат това „разреждане” на движението.
„О, и любимият ми стереотип е идеята, че бисексуалните жени могат да бъдат лесбийки, ако са по-силни, политически по-ориентирани или каквото и да е там. Нещо от сорта, че имаме нужда от повече самоосъзнатост или че сме „слаби” лесбийки.
Преодоляването
Както хомофобията често е признак на латентно хомосексуално желание, така може би хомо- и хетеросексуалните хора понякога изпитват бифобия, защото не са се справили със своите собствени бисексуални желания и мисълта за сексуален контакт с момиче/момче едновременно ги привлича и отблъсква.
Но как можем да преодолеем вътрешната си бифобия без да изгубим културната си идентичност като лесбийки? Отговорът може да се съдържа в това да спрем да съдим сексуалността толкова строго. Няколко специалиста по социални науки посочват концепцията за „лесбийки континуум” като по-добрия начин за интерпретиране на женската сексуалност в сравнение със строгите граници на хомо-, би- и хетеросексуалността – теория, която вече свободно се възприема от част от ЛГБТ общността.
Независимо от това дали вярваш, че е възможно да бъдеш поне ма-а-а-алко привлечена от мъж или дали идеята по никакъв начин не се връзва с разбиранията ти за това какво е да си лесбийка, остава фактът, че много жени се идентифицират като бисексуални и бифобията оказва негативен ефект върху тяхното здраве.
Шерил се занимава с изследвания в областта на хомосексуалното здраве и същевеременно пише статии в интернет. „Мога да ви кажа, че проучванията показват, че нивата на много параметри за ментално здраве като депресия, тревожност, автоагресия и самоубийствени мисли са по-високи при бисексуални, отколкото при хомо- и хетеросексуални хора”, казва тя.
„Смятам, че причините за това са свързани предимно с бифобията и ние трябва да разбираме този приблем и да се притесняваме за вредата от него”. „С други думи, това не е „безобидно забавление””.
Частични авторски права. Възпроизвеждането на текста или части от него, под каквато и да е форма, без съгласието на автора е забранено.
Виж също: