BGLES

Една от нас споделя непосредствения си опит в семейния живот. Нейното заключение – не всичко е щастие, рози и сухи бебешки дупета.

Мая: „Когато се разделяхме с помощницата ни Люба, която помагаше вкъщи след раждането на близнаците, жена ми с тъга в гласа каза: „Ех, кой сега ще ми изглади чорапите и внимателно ще ги сгъне?“ Признавам си, че след третото дете в семейството, времето започна катастрофално да недостига и не само за гладене на чорапите, а и за много по-важни неща. Например – за секс…

Удивително но факт: ние започваме да планираме появяването на децата много преди да срещнем този, с когото ще ги гледаме. Мечтаем какви очи ще имат, какъв цвят коса, в кое училище ще ходят дори каква професия ще упражняват, когато пораснат. Когато се доближим времево до изпълнението на проекта започваме да говорим за това от кого и по какъв начин да бъдат заченати тези деца, как ще ги възпитаваме, дали ще ги кърмим, с какво ще ги храним… Но в действителност ние и не предполагаме по какъв начин ще се преобърне живота ни след появяването на децата.

БАНАЛНО

Планирах да се върна на работа веднага след раждането на близнаците, оставяйки ги под опеката на жена ми. Но в плановете ми се набърка провидението и близнаците, родени два месеца по-рано от термина, имаха нужда от нашите съвкупни непрестанни грижи. Така че и двете майки набързо напуснахме работа и се превърнахме в домакини – докато едната се бореше с кърменето на двете бебета, другата се опитваше да спаси семейството от тотално затрупване с боклуци, гладна смърт, липса на лекарски грижи и все пак да не оставим напълно голямата дъщеря без внимание. Честно казано, въобще не ми е ясно как някои жени се справят с всичко това сами!

Първите пет месеца честно казано, си спомням доста смътно. Жена ми твърди, че дори съм изглеждала не много зле, успявала съм да приключа някои неща в работата и да храня децата на 3 часа по разписание. Но мисля, че ме ласкае прекалено, при всички положения поне за външния ми вид в онова смутно време. А след това в къщи се появи Люба – нашата домашна помощница. Мисля, че с нея си върнах и съзнанието. Изведнъж забелязах, че за тези пет месеца нашият уютен семеен живот тотално е сдал багажа. Първо секса е изчезнал напълно. Второ – всички растения в къщи са изсъхнали, включително и кактусите. И трето, всички членове на семейството усещаха остро липсата ми.

А СЕГА ГЛОБАЛНО

Наложи се глобално да обновим кармата си. Какво ни съветват женските списание? Разместване, ремонт и пълна смяна на имиджа. Реших да се заема с всичко едновременно. Остригах израсналата и запуснатата по време на бременността коса, смених цвета и посрещнах жена си в къщи с пуловер, без нищо отдолу, с чорапи до над коленете. През уикенда полях най-после кактусите и започнах да пренареждам апартамента, включвайки цялото семейство в дейността. Накрая се заех да изрисувам стената с голямата ми дъщеря в стаята й. Трябва да призная, че рисунката не е довършена и до момента, но определено живота придоби по-ярки тонове.

И тогава реших да попитам моите детни и многодетни приятелки как в живота им се върна секса след раждането? Оказва се, че при почти всички е имало някаква форма на кризисен период.

…И В ЧАСТНОСТ:

• Лена: „Първоначално секса беше „за трима“. Буквално: детето сучеше, а ние… ние се опитвахме да правим нещо, защото той не пускаше гърдата ми практически 24 часа в денонощието. След това той порасна и започна да реве с прелестното си силно гласче… И не знам защо, но винаги при мен, тоест, когато е мой, така да се каже ред… Първоначално за малко да изпадна в нервна криза, а след това този сценарий дотолкова се загнезди в съзнанието ми, че се превърна в условен рефлекс. И аз вече лежа и си мисля: „Е, кога най-после ще ревнеш?“ и, извинете ме, не можех да свърша. И като зареве – всичко си идва на мястото!“
• Таня: „Моите морални възгледи не ми позволяват да правя секс пред децата, затова в едностайния апартамент се налага да се търсят алтернативни варианти. Но най-вече ме тормози това, че не мога да правя секс тогава, когато искам, а тогава, когато мога… И въобще, честно казано, либидото ми се върна заедно с цикъла, тоест след като детето направи 9 месеца. А преди това въобще беше ужас“
• Лиза: „Да, сексът е по-зле, отколкото преди бременността и раждането. Детето е на 8 месеца, а желанието ми се върна преди месец и половина. За всичко е виновен проклетият проклатин. А преди това ми беше противно дори да мисля за секс, камо ли да го правя…“
• Марина: „Всичко е много по-рядко, разбира се! И двете сме уморени, а и дъщеря ни късно заспива, когато вече и на нас очите ни се затварят. Известно време (казват, че е свързано с хормоните) въобще не исках, но сега става по-добре и по-лесно. А за това пречи ли ни: не, когато спи не ни пречи, леглото ни е голямо, но се е случвало да се събуди по време на действието. Наложи се бързо да я приспиваме“
• Света: „Дъщеря ми е на един месец. Спи от 22 вечерта до 8 сутринта, събужда се само, за да я нахраня. Така че ако в това време ако имам сили за същия този секс, то няма проблеми, дори и през цялото време… Проблемът е друг, че към десет вечерта, аз самата умирам, дори да остана само за минута в тъмна стая, дори да съм права. А проблеми с желанието нямаме, нито аз, нито жена ми (тя и без това през цялата бременност търпеше).“

В обобщение на целокупния ни опит ще кажа следното: за определен период от време след раждането на децата сексът, най-вероятно ще изчезне от живота ви. Не си струва да се наказвате или самообвинявате за това, нито да поставяте под въпрос семейното щастие, по-добре го приемете за даденост. Но не си струва и да удължавате много този момент, все пак ние сме жени, което значи, че сме способни да възкресим поугасналите желания.“

източник: lesbi.ru
превод: Светлана Георгиева

Коментирайте във форума

Виж също:

1. Децата на хомосексуални родители са щастливи
2. Малките победи: лесбийките не тормозят децата си, сочи проучване
3. Децата на лесбийките имат по-малко поведенчески проблеми
4. Пол, джендър, секс – трудности във възприемането на различната сексулна ориентация
5. Натали Портман и Мила Кунис в екстремна секс сцена