„Това с кого искаш да правиш секс има отношение само към това, с кого искаш да правиш секс и нищо друго – нито към това колко бързо можеш да бягаш, нито дори към това с кого искаш да си приятел или как да се обличаш – само към това с кого искаш да правиш секс.”
- Сид Зиглър (спортен коментатор)
Последните драми с недоказано хомосексуални футболисти в българските спортни среди ни накараха да потърсим и съответно да публикуваме обзорен материал за незавидното положение на гей спортистите.
Както изглежда, навсякъде по света хомосексуалността в спорта не е посрещана с аплодисменти и червен килим, което обаче не означава, че ние трябва да понасяме невежеството със сведена глава и мълчаливо съгласие.
Проблемът
Гей спортистите търпят изключително негативно отношение от аудиторията и техните колеги поради несъответствието с наложения им сексуален имидж. С други думи, гей спортистите са заобиколени от враждебност, която ограничава тяхната способност да изразяват сексуалната си идентичност и цялостната им същност като атлети и човешки същества.
Това наблюдение – плод на многобройни срещи със спортисти, техни колеги и публика – предизвиква въпроси относно равенството между хомо- и хетеросексуални атлети.
Джендър идеологията
Джендър идеологията се отнася до отредените по презумпция роли на жените и мъжете като тя често намира израз в спорта. Още по времето на римската цивилизация спортът се е свързвал с проява на сила и надмощие, а някои дисциплини са били отворени само за мъже. Жените не са допускани до участие в много спортове поради вярването, че качества като сила и мощ са антипод на женствеността. Дори след 1920 г. организираните спортове все още са пряко свързани с разделението между това кои спортове са „подходящи” за мъже и кои – за жени. И днес сегрегацията между женственост и мъжественост е очевидна – спортове като ръгби, футбол, бокс и борба са считани за „мъжки”, а фигурното пързаляне и художествената гимнастика са спортове „за жени”.
Анкета, проведена от известното американско спортно списание „Sports Illustrated” показва, че 76% от 1000 интервюирани приемат по-добре идеята за гей мъже спортистиъв спортове както тениса и гимнастиката, отколкото в такива като футбола и бокса.
Хомофобията в спорта
Хомофобията по дефиниция е страх или дискриминация на хомосексуалните. Хетеросексизмът е културно предположение, че хетеросексуалните връзки са единствените приемливи такива.
В света на спорта витаят особено силни хомофобски настроения, които причиняват вреда на гей спротистите по множество начини, например чрез:
- вербални атаки (подигравки, заплахи, осмиване)
- социална изолация (избягване на спортиста, отблъскване на опити за социален контакт)
- физическо нараняване
Понякога елитните спортисти намират придържането към хетеросексуалните норми за задължително с цел екипност и връзка с треньора, както и осигуряване на продължително спонсорство и финансова подкрепа.
В тази връзка 65% от читателите на „Sports Illustrated” казват, че е по-малко вероятно да закупят марка, която е рекламирана от гей спортист. Така „разкриването” при елитните спортисти става вариант само след приключване на кариерите им.
Интересно е да се отбележи, че хомофобията има различни проявления в „мъжките” и „женските” спортове.
Общата представа: Мъжете спортисти
Тъй като мъжете спортисти винаги се свързват със сила и мъжественост, е трудно за култура, наситена с тестостерон да приеме хомосексуалната идентичност на някои атлети.
life4hire.berceloteh.com
Хомосексуалността заплашва имиджа на мъжа спортист и хомофобията в „мъжките” спортове обикновено се дължи на страх от загуба на „мачисткия” имидж.
Общата представа: Жените спортистки
Хомофобията при жените спортистки е различна от тази при мъжете, тъй като в тези случаи те са критикувани за прекалената си мъжественост. Проявата на физическа сила от жена често се счита за мъжка черта и тя губи женските си качества, а физическите й харктеристики директно се свързват с хомосексуалност. Поради това много елитни спортистки се чувстват принудени да се държат женствено, а жените и момичетата често се страхуват да упражняват силови спортове от страх, че могат да бъдат определени като „лесбийки”.
Как да спрем хомофобията в спорта?
Няколко конструктивни предложения:
1. Треньорите и спортистите трябва да приемат сексуалното разнообразие в отбора, което ще позволи на спортистите да се чувстват комфортно и ще създаде по-добра атмосфера за всички.
2. Съотборниците трябва да разберат колко е важно да приемат хората с различна сексуална ориентация. Това може да стане реалност чрез преодоляване на разрушителните стереотипи и борба със страховете и необразоваността на отбора в тази сфера.
3. Не на последно място е нужна по-добра информираност относно сексуалното разнообразие около нас. Много гей спортисти са говорили за неравенството, което съществува с спорта (напр. Мартина Навратилова) и тези изказвания трябва да се използват пълноценно.
Частични авторски права. Възпроизвеждането на текста или части от него, под каквато и да е форма, без съгласието на автора е забранено.
Виж също: